Обръщение на държавния глава Румен Радев към народа   Скъпи

Обръщение на президента Румен Радев към народа

 

Скъпи сънародници,

На 29 септември 1918г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените елементи край Владая и Княжево. Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата международна война и са въстанали с искане за обективна република. Другите влизат в пердах с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки бунт. И от двете страни имат вяра, че жертват живота си за Родината. Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на огромния български ерес, от който ни разделят тъкмо 100 години. В всякакви столетия той ще опълчва републиканци и монархисти, жители и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе доста ориси. Общонародните цели на Възраждането ни донасят независимост, Съединение и напредък. Разколът поставя завършек на тази ера и ще бъде белязан от братоубийства, гнет и пилеене на национална сила. Великите идеали ще бъдат заровени под безизходни разногласия. Те дефинират и актуалния ни политически спор, в който партийни, лобистки и самостоятелни облаги закриват хоризонта на националния интерес.

Група общественици се обърнаха към мен с самодейност за национално единство. Убеден съм, че милиони българи осъзнават нуждата от него. Съзнават, че историята не трябва да слугува на политиката. Че наследените публични разломи би трябвало да се преодоляват, а не да бъдат използвани за злободневен политически бизнес. Че ожесточението от предишното, минира пътя към бъдещето.

Наивно е да чакаме, че стогодишният ерес ще завърши през днешния ден или скоро. Че ще приключи с победа на някоя от страните на 100 и първата или някоя от идващите години. Но моралното и интелектуалното надмогване на разкола е единственият път към триумфа.

България избра пътя на европейска народна власт и би трябвало да гради своето бъдеще към правилата на свободата, законността, справедливостта и уважението към индивида. Единението не закрива политическия спор, а бди той да се организира в името на националния интерес, с почитание към непознатото мнение и свободата на словото. Единението не е индулгенция за закононарушения, а битка за правда и правораздаване, на което обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а единствено и само под знака на културата и човеколюбието.

Вярвам, че след години на разделяне обществото ни от ден на ден ще осъзнава потребността от единство. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделянето. Но, уверен съм: мъдростта ще победи ожесточението.